Сахара е последната граница с познатия свят. Тук маските падат и човешката душа се взира в себе си, заслушана в особената песен на пясъка, която местните наричат "песен на джиновете."
Да се озове внезапно сред поглъщащата шумовете местност е истинско предизвикателство за съвременния човек, привикнал към високите децибели. На всеки, осмелил се да пристъпи в нейните владения, тя предлага необятно и мистично чувство - говорещата тишина. Тук липсват звуците на суетата. Тук няма пътища, няма ги кипящият поток от хора, клаксоните на автомобилите, кучешкият лай и пърхането на опиянени от живота гълъби. Единствено говорещата, изпълнена със сенки тишина... Няколкото дни в Сахара ще ви се сторят магически, досущ като в друга реалност, в която сте попаднали по време на дълъг и поглъщащ сън.
Водачите, които обикновено са бербери, и до днес поддържат живи своите традиции, романтиката и историята на средата, в която живеят. След като прекосите с джипа просторните участъци, осеяни с горещи пясъци; след като се порадвате на златистите дюни, движещи се тъй неосезаемо и шепнещи по начин, доловим единствено в условията на пълно съзерцание, отдаване; когато преминете през всичко това, гледката на оазиса ще ви се стори като истински мираж. Разходките в пустинята се правят предимно рано сутрин заради високите температури, които нажежават пясъците като разтопен метал с напредването на деня.