Сексагинта Приста означава пристанище на шейсетте кораба, римска крепост на територията на град Русе. Римският кастел възниква върху руините на старо тракийско селище. Доказателството затова са откриването при разкопките на тракийска кана датирана от II-I век преди Христа. Също така археолозите откриват и много останки от керамични съдове за кухненска употреба, транспортни съдове и още много други, които свидетелстват и за силно развита търговия. При разкопки извършени през 2006 година на територията на кастела се откриха и останки от римски военен щаб, вероятно използван през първата четвърт на IV век до първото деситилетие на V век. Датирането е извършено въз основа на намерените монети и керамика. Открити са и 30 стъпала водещи към укрепен с камъни тунел използван през османската епоха. Първите значителни изследвания на Сексагинта приста се правят от братя Шкорпил. Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VI и началото на VII век. По-късно, през IX - X век, върху нейните руини възниква средновековното селище Русе.

Къщата-музей “Алеко Константинов” в Свищов е създадена през 1926 г. Още приживе големият български писател подарява родната си къща на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града. Тук е изложена интересна експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от краткия, но богат живот на “Щастливеца” - Алеко Константинов. На първия етаж от родната къща на Алеко е изложена богата археологическа колекция. На втория етаж е разположена експозиция за неговия живот и творчество. Възстановен е интериора на дома от втората половина на ХIХ век. Сред най-ценните експонати е изложено и сърцето на писателя, спряло да тупти твърде рано. Богатото му творчество е представено чрез многобройните му издания както на български, така и на чуждите езици, на които е превеждано.

През 2003 година в голям некропол в местността Бакърен извор, край Малкотърновското село Евренозово е разкрита интересна сводеста гробница от римската епоха или началото на IV век. Намира се в границите на тракийския некропол, в който през 70-те години на миналия век са документирани няколко долмена. Откритата каменна гробница се намира в могила с полуцилиндричен свод на камерата и представителна фасада. При разкопките са открити скелетите на 14 погребани човека. Даровете, по тракийска традиция са били оставяни пред долмена. При разкопките е открита само една чаша, оставена за всички. В близост до гробницата се намира долмен, датиран X-IX в. пр. н. е. Двата паметника са разделени във времето с повече от едно хилядолетие. На територията на България, гробници с подобна архитектура, има не повече от 5-6.

Крепостта Цепина се намира на около 6 км от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина в Родопите. Тя е една от най-непристъпните родопски крепости, построена на висок и скалист връх на надморска височина 1136м. Влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. През 11 век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян отново е в пределите на България. През 12 - 13 век голям средновековен град- крепост. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви и четири прецизно изградени водохранилища. Основите на крепостните стени - вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища, са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи. Крепостта е археологически паметник на културата от национално значение.