Ослековата къща се намира в Копривщица. Тя е един от най-ценните паметници на българската възрожденска архитектура. Построена е през 1856 г. от богатия търговец Ненчо Ослеков. Строителството на сградата е дело на майстори от самоковската школа. Къщата е известна със своята изящна стенописна украса и дърворезба. Собственикът на къщата се е занимавал със събиране на данъка по дребния добитък. В обширния салон на неговата чорбаджийска къща са изработени дрехите и наметалата за копривщенските въстаници от Априлското въстание. Заради тази своя дейност след разгрома на въстанието Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив на 27 юни 1876 година. Ослековата къща е превърната в етнографски музей през 1956 г. Там са изложени много предмети, свързани с ежедневието на старите копривщенци, колекции от женски накити и фини дантели, изработени от конски косми.
Крепостта Ранули се намира на връх, разположен на десния бряг на река Ропотамо, на около 18 км южно от Созопол.
Върхът е известен като Въчановото кале. Тук на времето Вълчан войвода е използвал загражденията на крепостта за свой щаб по време на Османската империя. Останките от крепостната стена ограждат голяма площ - около 30 000 кв.м. Добре запазените крепостните стени са изградени от огромни и добре одялани камъни и са ограждали един от най-големите укрепени градове на територията на България. По структура на градежа изследователите отнасят строежа на крепостната стена и на най-старите запазени сгради от епохата на Крито-Микенската цивилизация – 16-14 век пр. н.е. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабния строеж е унищожил голяма част от артефактите. Редовни археологически проучвания не са провеждани, понеже крепостта се намира в резервата Ропотамо.
През 2003 година е открито дълго търсеното светилище на Ранули. На около 2-3 километра от крепостните стени, арехеолозите разкриват почти недокоснато от времето светилище.
Село Ковачевица се намира в Югозападните Родопи, на около 1050 м надморска височина. Създадено е в края на XVII век. Първото килийно училище тук е основано през 1830 г., а черквата Св. Никола е построена през 1848 г. От 1977 г. Ковачевица е обявена за национален архитектурен резерват, заради уникалните си къщи и улици, изградени от камък и дърво. Архитектурните решения, използвани в древността се прилагат без изменения и понастоящем. В момента населението на селото наброява едва около 50 жители. За името на селото съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали.
Уникалната римска вила Армира е разположено в близост до Ивайловград. Останките от къщата са разкрити по време на археологически разкопки през 60-те години на 20-ти век. Вилата е била кръстена Армира, като малката река, която минава покрай нея. Вила Армира представлява нещо като вила-дворец, съчетаваща едновременно оттенъка на Римската провинциална архитектура и стила характерен за Югоизточна Европа по това време, с оглед на нестандартното и разположение, изящни мраморни пана и подови мозайки. Вилата е построена през първата половина на 1-ви век и представлява един от най-старите и богати комплекси от Римската епоха, които до този момент са разкрити и изследвани на територията на България. Предполага се, че тя е била построена от виден тракийски аристократ. Внушителната двуетажна постройка е наситена с множество помещения – спални, тържествени зали, зала за пирове, покои за жените, бани и много други. В началото на 3-ти век, вилата е претърпяла преустройство, като е построена огромна стая за гости. Част от сградата е била с подово отопление.
Пътувайки към най-източните разклонения на Родопите, където река Арда образува едни от най-красивите си меандри, е разположено бившето миньорско градче Маджарово. Подземните богатства на района, криещ в недрата си над 16 вида ценни минерали, полускъпоценни камъни и злато, и лешоядите, намерили тук едно от последните си убежища в Европа, са се превърнали в символи на града. Гнездата на белоглавия и египетски лешояди са пръснати сред скалния комплекс, обграждащ Маджарово и формиращ система от 5 защитени територии около кратера на вулкана – природната забележителност Кован Кая и защитените местности Патронка, Гюргена, Момина скала и Черната скала. За опазване и полуляризиране на това природно богатство през 1998 г. в Маджарово бе открит Природозащитния център Източни Родопи. Културно-историческото наследство също е част от предизвикателството Източни Родопи. Единственият в България кромлех, аналог на световноизвестния Стоунхендж, се намира край Долни Главанак. В околностите на Горно поле, Окопа и Хисаря са открити тракийски светилища и гробници. Пъстра палитра от миналото и настоящето на Маджарово са местният Исторически музей, тракийският мемориал, занаятчийските работилници, таханджийницата в Бориславци, фолклорната група Иглика. А в селата Горно поле и Бориславци ще откриете и идеала за почивка на село или на риболов.