Културно-исторически обекти

Гробна могила Светицата

Златната маска Златната маска от Долината на тракийските владетели, намерена в могила Светицата, е изработена от масивно 23-каратово злато и тежи около 670 грама. Предполага се, че тя е принадлежала на царя на племето одриси Терес, живял през V век пр. Хр. Масивната златна маска няма паралел включително и сред микенските златни посмъртни маски от късната бронзова епоха. Освен нея в могилата е намерен боен комплект на тежковъоръжен конник с броня от бронз и сензационни железни части- яка, ръкави, надкоремни предпазни части и свързващи елементи от халки. Възможно е това да е най-ранната броня от известните ни плетени ризници, които се предполага, че са измислени през Средновековието.

Паметник Камбанария в Бяла Черква

Бяла Черква Родният град на героят от Априлското въстание, учителя Бачо Киро – Бяла Черква, се намира на 4 км южно от Павликени. В градчето има много културни забележителности, един от които се издига величествено в самия център на Бяла Черква. Паметник Камбанария е построен през 1878 г. близо до старата църква Свети Димитър. Издигнат е в чест на руските войски. Това е един от първите паметници, издигнати в чест на Освобождението на България от турско робство. На 6 юли 1877 г. предният отряд на ген. Гурко влиза в Бяла черква. Руските войски са тържествено посрещнати от населението и приветствани с вълнуващо слово от Ирина Бачо-Кирова. Със средствата, дарените от руските офицери, тя поставя началото на фонд за построяване на паметника. Паметникът е висок 25 метра, а през 1929 г. на камбанарията е монтиран часовник, доставен със средства от даскал Йоаким Василев. Часовникът отмерва времето и днес.

Община Стамболово

Стамболово Територията на община Стамболово е обитавана от дълбока древност. Районът е богат с археологически паметници от всички епохи – тракийски паметници от предримската и римската епоха, старобългарски селища от средновековието. Сред най-атрактивните от тях са Тракийските скални ниши и скалните гробници край село Долно Черковище, тракийският култов комплекс Чала (село Кралево), останките от тракийските шарапани край село Долно Ботево. На територията на общината има две защитени местности – Орешари и Големия сипей, където са намерили благоприятни условия за живот 87 вида птици, сред които 21 вида от Червената книга на България: черен щъркел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, белоглав лешояд, царски орли и др. Основният поминък на населението е отглеждането на тютюн и лозя. Районът е прочут с лозовите си насаждения – 8 376 дка, концентрирани основно в землищата на селата Стамболово, Царева поляна, Поповец, Тънково, Малък извор. Тук се произвежда известното Мерло от Стамболово.

Светилище на Орфей при село Татул

светилище на  ОрфейСело Татул се намира на около 15 км източно от Момчилград. Само на 200 м от селището е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с оринтация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, Според някои археолози, става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой Орфей.

Кемеров мост

Кемеров мост Кемеров мост е наричан още Римски, защото според някои изследователи датира от римско време. Намира се в Родопите, близо до гр. Девин. Дъгата на моста представлява идеален полукръг, откъдето идва и името му – кемеров, т.е. сводест , сводообразен. Мостът е иззидан от перфектно подредени речник камъни, без да се използва какъвто и да било свързващ материал. Високата част на дъгата на моста се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни. В Древността през Кемеров мост е минавал важен път, свързващ Тракийската низина със Солун.  На север от моста, по склона личи трасето на каменен римски път, свързвал преди векове Филипопол с егейските пристанища. До 1912 г. той е бил гранична линия – западната му половина е била българска, а източната – турска. Днес мостът е историческа забележителност на културата.