Веляновата къща е най-добре запазената къща в Банско от епохата на Възраждането. Построена е в края на XVIII век и е подарена от местните на прочутия майстор по стенна живопис Уста Велян Огнев. Той пристига по покана на банските първенци, за да изработи иконостаса на църквата Св. Троица. Къщата е двуетажна, укрепена, в характерния стил за епохата на Възраждането. На първия етаж има скривалище, съставено от две свързани помежду си помещения. На втория се намира жилищната част, която е съставена от пет стаи и чардак. Цялата сграда е направена само от дърво и камък. Най-интересното и значимото във Веляновата къща е вътрешната й украса, дело на самия майстор Велян. Най-красиви са стенописите в Синята стая. Тук могат да се видят пейзажи от Венеция и Истанбул. Чардакът е украсен с прекрасна дърворезба, а друга дърворезба в една от стаите изобразява геометрични и растителни мотиви. От 1977 г. до днес къщата работи като архитектурно-етнографски музей. Нейните стенописи и украса са обявени за паметник на културата с национално значение. Веляновата къща е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Тракийска елинистична гробниц от първата половина на III век пр. Хр. Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 42 km североизточно от Разград. Разкрита е през 1982 г. под висока могила -Гинина могила. Състои се от коридор (дромос) и три сводести помещения. Най-богато украсена е централната камера - каменна пластика, релефи и стенописи. Има едикула, оформена като фасада на храм с изобразен конник, който получава златен венец от богиня (хероизация, обожествяване на погребания), следвана от религиозна процесия. По трите стени има висок релеф от 10 кариатиди. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелствуват, че в гробницата е погребан тракийски владетел. Гробницата е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.
Дворецът „Врана" е разположен на 11 км източно от центъра на София. Преди Освобождението на България „Врана" е чифлик на Осман паша. През 1898 г. княз Фердинанд го купува за 600 златни лева. Князът е любител орнитолог и решава да кръсти чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани и оттогава остава в историята с името „Врана". Първата постройка в новото имение - двуетажна вила, е строена от архитект Георги Фингов през 1904 г. Той я украсява със скромна южна фасада от дърво. На архитект Никола Лозанов е възложена главната сграда. Той я проектира по подобие на търновските болярски дворци, с вътрешни колони от карарски мрамор. Строена е през 1909-1914 г. и има топла връзка с вилата. Главната сграда има резбован таван, дъбова ламперия, вградени метални пластинки и керамика от Делфт. Най-добре е запазена карелската зала, подарък от руския цар Александър III. Масата в нея, столовете и разкошната тоалетка са изработени от карелска бреза от специално изпратени майстори дърводелци. В партера има киносалон, зали за чай. На вторият етаж са апартаментите, а третият е отделен за придворните и прислугата. Дворцовият комплекс е с разгърната площ 3203 кв. м. През 1946 г. имението има 18 постройки с 2556 дка, от които 1200 дка са оградени в парк. В него има 4 езера, 4 оранжерии и 4 алпинеума, собствено екостопанство. В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Обявен е за национален паметник на културата.
Създаден през 1958 г., Етнографският музей в град Елхово изучава, съхранява и популяризира разнообразното етнографско наследство на общината и на целия край около планините Странджа и Сакар. Музеят е разположен в две двуетажни постройки в центъра на града, строени през 1933 г., обединени през 60-те години в една сграда. Тук е представена една от най-интересните и оригинални етнографски експозиции в страната. Музеят съхранява над 20 100 експоната. Музейната експозиция е разположена в 4 зали. В първата зала са представени основните поминъци на населението от края на XIX и началото на XX век – земеделие, лозарство, тютюнопроизводство, животновъдство, лов и риболов, както и някои традиционни занаяти – медникарство, терзийство. Втората зала запознава с жилището и жилищната уредба от края на XIX и началото на XX век. В следващата зала е изложено традиционното облекло на населението от югоизточния край на България от същия период – детско, мъжко и женско, всекидневно и празнично. Четвъртата зала на музейната експозиция е отредена за някои традиционни празници и обичаи, като сватба, кукерски игри, коледуване, лазаруване, представени със специфичния за тях обреден реквизит и облекло, както и с богат снимков материал. Ежегодно през залите на експозицията минават около 16 000 посетители, в това число около 300 чужденци. От 2003 г. Етнографски музей – Елхово е вече официално сред 100-те национални туристически обекта под номер 100.
В Габрово освен всички други чудеса, има и паметник в реката. Габровци са поставили статуята на Рачо Ковача върху канара в река Янтра, за да се пести жилищна площ и за да не се харчат пари за цветя на паметника. Според една от легендите по тези места край р.Янтра се заселва млад ковач на име Рачо. Той подковавал конете на керваните, които отивали или се връщали от планината. Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, които умеели да шият дрехи, да приготвят вкусни ястия, да поправят каруци и да обработват кожи. И понеже край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли селището Габрово. Така Рачо Ковача слага началото на селището, а габърът дава името му. Паметникът на Рачо Ковача представлява внушителна бронзова фигура. Местните хора възприемат този паметник като символ на творческия и неуморим габровски дух, съхранен във всички поколения.