Културно-исторически обекти

Исторически музей във Велинград

През 1951 година е учреден исторически музей Велинград, като повече от тридесет години е част от списъка на Стоте туристически обекта в България. Освен това исторически музей Велинград е в каталога "Музеите на света".

Музеят има различни фондове - “Археология” , “Етнография”, “Възраждане”, “Нова и най-нова история” , “Художествен отдел”, в които се намират и проучват много аргеологически находки, предмети от старовременски бит, икони, лични вещи и архиви на много известни български личности, документи и снимки. Общият им брой е 17 000 предмета.


В музеят може да разгледате две постоянни композиции, като част от вашата екскурзия - етнографската “Планината-гостоприемен дом”, а същи и експозицията, която е посветена на Вела Пеева - патрон на града, и много гостуващи изложби. 

Освен това има и много изложби на великденски яйца, украсени с типичната писалка и восък. Музеят има колекция от над 1000 писани яйце.

Истгорическият музей във Велинград е отворен всеки ден в работно време.

Монумент “Света Богородица с Младенеца” в Хасково

Монументът „Света Богородица“ в Хасково е вписана в списъка със 100-те национални туристически обекта в България и с пълно право. Това е най-високата, създавана някога статуя на Света Богородица с Младенеца.

Монументът "Света Богородица" се издига над града като истински покровител, от височината на Младежкия хълм. Света Богородица е покровителка на Хасково, а нейният монумент с Младенеца е висок 14 метра и тежи 80 тона. Монументът е прикачен към 17-метров постамент, който отвътре е параклис. Още през 2004 с този невероятен Монумент на Света Богородица и Младенеца, Хасково влиза в Книгата на Гинес, в раздел "Религия".  

Идея за невероятното творение, дава кметът на община Хасково Георги Иванов, а проекта се изпълнява от Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Монументът "Света Богородица и Младенецът" тържествено се открива на ключова дата -  Рождество Богородично, което по християнския календар е на 8 септември 2003 г.. Освещението е направено от Митрополит Арсений.

Белоградчишката крепост - римски печат на местността

Белоградчишката крепост е чудесно място, за да прекарате част от своята отпуска и екскурзия. Крепостта, въпреки своята големина, успокоява и омиритворява. Тя е строена по времето на Римската империя, когато България е била в нейните предели. Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. Римляните са използвали изцяло естествената скала, която по-късно става част от крепостта. Крепостта на Белоградчик е изградена дефакто само от северозападната и югоизточната част, като са ползвали естествените скални образувания на част от Белоградчишките скали, за да прегради от останалите страни бъдещето укрепление. Скалните масиви са с височина от над 70 метра.

В началото, когато е било построено Белоградчишкото кале се е ползвало предимно за наблюдателен пункт, а не като отбранителен пост. Но по време на Иван Срацимир, Белоградчишката крепост става отбранителен пункт, след като Срацимир нарежда да се направи разширение на постройката, като изгражда крепостни гарнизони точно пред вече съществуващите естествени скални масиви. Крепостта по време на Иван Срацимир става една от важните военни укрепления в този регион. Тя е отстъпвала само и единствено на Видинската крепост, която е била замък на Иван Срацимир.

Когато България пада под турско робство, Белоградчишката крепост бива превзета през 1396 година. Докато османците управляват региона, крепостта е била разширявана, заради това, че в региона е имало регистрирана засилена хайдушка и революционна дейност. По-съществени промени в нейната структура са нанесени едва през 19 век.

Крепостните стени в основата си са дебели цели 2 метра, а на височина стигат до 12 метра. Има и три отделения на крепостния двор, като всяко едно от тях си представлява отделен двор. Те се свързват помежду си с крепостни порти. Площта на цялата крепост е 10 210 кв. метра.

Белоградчишката крепост е реставрирана след като вече е част от културното наследство на страната ни официално. В момента се стопанисва от Белоградчишкия исторически музей и е в списъка на Стоте национални туристически обекти.

Национален музей "Земята и хората", София

Българският музей "Земята и хората", който се намира в столицата, е един от най-големите минераложки музеи в световен мащаб. Той представлява държавна институция към дирекция музеи, галерии и изобразителни изкуства на Министерството на културата на Република България.

Музей "Земята и хората" е с дата на основане 1 януари 1986 година, а през 19 юни 1987 година се откриват и изложбените зали с достъп за посетители.

Музеят е в центъра на столицата, София, и е на територията на реставрирана и адаптирана за целта сграда близо до НДК, която пък е паметник на културата, строена от 1896 до 1898 година.

Средствата, изразходвани за създаването на музей "Земята и хората", както и минералните образци, които може да се видят в неговите зали, са изцяло дарения от частни лица, фирми и институции в Националния дарителски фонд "13 века България" .

Главен инициатор за създаването на музея, автор на концепцията на сградата, както и организатор по събиранията на образците, не на последно място дарител и поради тези причини и досега директор, е д-р Михаил Малеев. Той е виден минеролог и колекционер на минерали, занимаващ се с любов към работата си.

Белоградчик - културно наследство

Част от 100-те туристически обекта на страната, Белоградчѝк, който до 1945 се изписва  Бѣлоградчѝкъ, е град в Северозападна България. Белоградчик се намира във Видинска област и след областния град е втори по големина. На община Белоградчик, градът е административен център. Неговото разположение е в живописната част на западна Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Това е един приветлив и благоустроен град, който е сред най-желаните и атрактивните туристически обекта в България, начело с известните Белоградчишки скали. Предлага възожности за излетен, вело, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

Белоградчик е създаден още по времето на римляните, когато те построяват на това място крепост, която може да се види по останките от Белоградчишката крепост. В първите документи по време на турското робство, той се среща под името Белград, заради особената белота, която се придавало на къщите от строителните материали по онова време - плет, кал и вар. На по-късен етап, за да се отличи от сръбския град Белград, го нарекли Белградин или малък Белград. По-късно го нарекли Белоградчик, като наставката идва от турски произход.